Постинг
05.04.2020 17:43 -
Разказ.№ 45. 2020.Valeri. Фантастика.
Разказ.№ 45. 2020.Valeri. Фантастика.
Планетата Vega 6.17, т.е. седемнадесетата планета на звездата Vega 6, беше долу под кораба Volvo, на около 700 км. Това беше един бордови следобед, към края на месец Март, през земната 8020- та година. На борда на кораба имаше 300 души, предимно от далечната планета Orixon 88, но те биваха със корени от далечната Земя- люлката на всичките земни цивилизации. Това беше Бизнес експедицията на Алекс, която до този ден имаше невероятни финансови успехи, по своя път. Тук при седемнадесетата планета, ги беше довела амбицията на Алекс- техния водач, който беше решил да закупи втори, съвсем нов кораб, за своята експедиция. От финансова гледна точка, Алекс нямаше никакви проблеми, които да пречат да закупи втори, нов кораб, за експедицията си. Именно тук при тази планета, на междинната станция над нея, предлагаха подобен кораб, който Алекс беше набелязал от близо месец време, откакто му връчиха рекламните материали за новите кораби в зоната. Със кораба на Алекс- Volvo, пътуваше и друг кораб- Пиза, със 200 души, предимно учени, тръгнали на Научно пътешествие, но те нямаха общо със експедицията на Алекс, а само пътуваха заедно от близо два месеца време, предимно заради добрата компания по пътя.
Следобедът напредваше, а до междинната станция имаше около три часа път, но там се очакваше да има опашка от кораби, чакащи реда си да се закачат към свободен док. Алекс пушеше цигара, а Палма му беше компания в тези часове, както обикновено. Двамата се черпеха и оглеждаха договора за покупката на новия кораб. Във една от точките на договора пишеше, че със кораба ще има двама души, специалисти около този кораб, а те ще пътуват с кораба, цяла година за своя сметка и със своя грижа- как да се приберат обратно. Алекс и Палма смятаха да исзползват и екстрите към кораба, така щом имаха достатъчно финанси на разположение. Унесени между мечти и реалност, двамата забравиха за всичко друго в тези часове.
По някое време двамата оставиха всичко и излязоха на разходка из кораба. Алекс никъде не оставяше жезъла си, който му служеше за много неща, щото беше със много функции и по технологиите на бъдещето. Жезълът беше донесен от специален терминатор, изпратен да охранява Алекс и неговите най- близки на кораба Volvo, но не стана ясно- защо. Терминаторът идеше от хиляда години напред във времето и се казваше Буун. Той служеше във така наречената Агенция AFJ (Космически сили на Земята и нейните съюзни цивилизации.).
Алекс всъщност също беше военен и то във същата Агенция, но това знаеха малцина. Какво го беше накарало да тръгне на Бизнес експедиция, а не на военна, малцина знаеха. Тук той пишеше задачите, той даваше инструкции, той даваше парите.
Към края на следобеда, корабът Volvo приближаваше междинната станция, като се очертаваше голямо чакане на ред. Алекс запали цигара, взе си чаша нес- кафе и отвори нова бутилка джин и тоник, за да се почерпят с Палма, Ким и Аш, като се очакаваха и останалите шестима души от екипа Алфа.
Край на разказ.№ 45. 2020.Valeri.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
